Рецензии от проф. Константин Денев и проф. Владимир Иванов

РЕЦЕНЗИЯ

по конкурс за получаване на научно звание "ДОЦЕНТ"

по направление "изкуствознание и изобразително изкуство" - СКУЛПТУРА

Кандидат - Николай Нинов

Рецензент - проф. Константин Денев

Николай Нинов е един от талантливите хора, с които ме е срещала педагогическата практика. Той беше от онези студенти, които създават усещането за преподавателската работа като приятно и удовлетворяващо изживяване. При него всичко се случваше със завидна лекота, въодушевление и радост.

Като хабилитационен труд Николай Нинов представя двадесет и три пластики, организирани около няколко цикъла: "Две естетики", "Нови пънове", "Игра на обеми", "Малки форми" и още няколко необвързани с циклите произведения. Тези работи са ретроспекция на един почти 10- годишен творчески период. Представените скултури създават впечатление за последователно развитие, в което идеите взаимно се пораждат и всяка следваща изява доразвива предишната. Селекцията, представена от автора, не изчерпва напълно кръга от творческите му интереси. Аз познавам и творческите му проекти, които са свързани с организация на интериора, с екстериорни пространства, с графичния и мебелен  дизайн.

В справката към хабилитационния труд основният смислов акцент, който свързва отделните цикли, е заложен в отношенията "природа - цивилизация" в екзистенциален, социален и екологичен аспект. Цивилизация и природа се възприемат като антагонистични полюси. От една страна стои земно - природно - естесвено, а от друга страна изкуствено - формално - фалшиво. Изведена е идеята, че човешката намеса в природата става все по-егоистична, незачитаща, унищожаваща, разминаваща се с естественото.

Цикълът  "Две естетики" е показан за първи път в галерия "Райко Алексиев" в колективна изложба, която направихме през 2001 година съвместно с Георги Минчев. Още в този цикъл Нинов заяви пластичен възглед и боравене с материала, който доразви в следващите си работи. Въздействието на скулптурите от "Две естетики" разчита на контраста между природно формирана материя (камък) и цивилизационно организирана намеса. Върху взетите от природата с естествената си форма варовикови късове, Николай Нинов открива под природната повърхност рационално организирани идеални структури, разминаващи се с естествената същност на материала. Този тип намеса звучи като направен с машина, изчистен от всякаква емоционалност, в дисонанс с природните дадености.

В следващия цикъл "Нови пънове" 1, 2, 3, 4 той използва намерени нарязани трупи от кавак. Върху този материал авторът наслагва геометрични структури чрез разфасоване на материята и ги сглобява отново в същия порядък. Създава се усещане за груба манипулация в сърцевината на материала. Пластичното събитие остава външно неекспонирано, но се усеща. Свързването на отделните елементи с така нар. "свински опашчици" асоцира усещане за болезнеността на операционна маса.

В следващия цикъл "Игра на обем" 1, 2, 3, 4, 5 подходът е подобен, но постига диаметрално различен визуален резултат. Отново е използвано дърво в естествения си вид като форма и повърхност, т.е. кората, което е разкроено рационално и геометрично, сглобено в нова конфигурация. Целта е постигане на усещане за студена, формална и безчувствена интервенция, несъобразена с природната същност на дъвото.

Серията "Малки форми" 1, 2, 3, за която Нинов получи наградата за млад автор на Бианалето на малките форми в гр. Плевен, е впечатляваща с лекотата и простотата, с която въздействащо е поднесен пластичният проблем. Особено въздействаща за мен е структурата от етернитови плоскости, "Плетка", в която даденостите на материала са използвани изключително находчиво.

Във всички представени работи в хабилитационния труд се усеща близостта на Николай Нинов с минималистичната естетика. В "Куб" тази естетика е изведена максимално чисто. Като внушение се търси пластично събитие на границата на нищо неслучващото се. Усещането за затворено пространство е постигнато с максимална простота. Използван е контрастът на полирани и неполирани каменни повърхности и сглобка, характерна за дърводелството. Тези малко на брой композиционни елементи убедително създават усещането за устойчива напрегната затвореност. 

Скулптурите "Суета", "Лакомия" и "Бит и култура" граничат с концептуалното и са представени като инсталации. Ироничното звучене в тях е изведено на предна линия. Впечатляваща е вещината и професионализмът, с които авторът посяга към различни материали - дърво, камък, хартия и с минимум намеса и изключителна сръчност успява да постигне силен и въздействащ визуален образ.

Творческата биография на Николай Нинов от 1999 година насам показва един изключително активен и динамичен художник. Единадесет самостоятелни изложби, още толкова участия в симпозиуми, международни изложби, национални и кураторски селекции, сред които са: 2002 г., 2004 г. и 2006 г. - "Август в изкуството", 2005 г. - "Международен фестивал на съвременно изкуство Варна - България", 2008 г. ("Награди за съвременно българско изкуство" на МТел). Нинов има присъдени две награди за млад автор - 2002 година на галерия Буларт, гр. Варна и 2-ро Национално бианале на малките форми, град Плевен. Тази наситена творческа биография представя Николай Нинов като един от интересните и своеобразни автори на своето поколение с определен принос в съвременното българско изкуство.

Педагогическата му дейност започва непосредствено след завършване на висшето му образование като преподавател по рисуване в Хуманитарната гимназия във Варна. През 2001 г. печели конкурс за редовен асистент по рисуване и скулпура към архитектурния факултет на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". Познавайки способностите му като впечатляващ академичен рисувач и качествата му на толерантен, диалогичен, с висока култтура на общуване човек, съм убеден, че се реализира успешно в преподавателската кариера. Интересен е погледът на Нинов, представен в справката за хабилитационния труд, свързващ триизмерната същност на архитектурата със скулптурата. Тезата, която поддържа е, че по-активното присъствие на скулпурата във формирането на архитектурния образ, би обогатило многообразието и физиономичните характеристики на съвременната архитектура. Освен това той убедено се застъпва за възпитаването на бъдещите архитекти в уважение и респект към естествените материали като условие за създаване на по-хармонична и човешка архитектурна среда. Тези идеи са породени от неговата преподавателска практика в Архитектурния факултет на Варненския свободен университет и го представят като успешен и перспективен педагог.  

След всичко казано дотук, убедено препоръчвам на членовете на Научния съвет да присъдят на Николай Нинов научното звание - Доцент.

Проф. Константин Денев

РЕЦЕНЗИЯ

за получаване на научното звание "ДОЦЕНТ"

по научната специалност ИЗКУСТВОЗНАНИЕ И ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО (СКУЛПТУРА)

Кандидат -  Николай Нинов

Рецензент - проф. Владимир Иванов

Пред нас е творец с подчертано чувство към материала в скулптурата, изразяващ се еднакво добре в камък, дърво и други (етернитови плоскости, готовите обеми на бойлерите и т.н.). Неговата силна страна е солидното му чувство за конструктивна, компактна, находчива и артистична композиция, която всеки път борави с различни средста и откроява различни свойства на дадената материя и в същото време всяка творба носи характеристиките на един проникновен диалог с пространството, често построен на изненадващи пластически решения, които изявяват по оригинален начин природата на всеки от иначе добре познатите ни материали - камък, дърво, метал и др.

Така е например в серията композиции ,Две естетики", където съжителството на геометричната линия и естествения силует на каменния къс създават една забележителна хармония на природното и изкуственото. Същият прийом на художествен контраст наблюдаваме в "Нови пънове", които се различават от старите по това, че в тях са умело вградени геометрични обеми- част от материята на дърветата, но ,,деконструирани" по забележителен начин и обогатени с фактурата на т.нар "кабелни превръзки". Впечатлението е за нещо добре познато, което претърпява поредната метаморфоза, за да се превърне пред очите ни в нещо по-интересно, по-атрактивно и предполагащо друго ниво на възприятие и осмисляне. Подобен творчески подход към материала наблюдаваме и в серията "Игра на обем" . Геометрично изрязаните части на дървения стол се вписват наново в неговото тяло, създавайки различни композиционни пространства, дишащи едновременно с мощта и богатството на природната стихия, но деликатно редактирани от умелата художническа намеса - "с побутване оттук оттам", както авторът сам посочва.

Особено място сред представените творби заема инсталацията "Бит и култура". Тук готовите индустриални форми, така скъпи на съвременното изкуство, образуват един живописен ред, обагрен във всички цветове на дъгата. Получава се една интересна пластика, която седеше особено живописно в градината на стара варненска къща, където бе експонирана. На същата изложба малко встрани от инсталацията привличаше погледите на зрителите "Суетата" на дървения обект, облепен с малки, еднакви по формат, хартии. Една наистина оригинална метафора, постигната с прости средства, но дълбоко съвременна като пластическо мислене.

Николай Нинов завършва ССХУ за ПИ в град Трявна и специалност "Скулптура" във ВТУ "Св. св. Кирил И Методий" през 2000 година при професор Константин Денев и професор Величко Минеков. Има десет самостоятелни изложби ( Варна, Плевен, Бургас, София), две награди за млад автор - в Плевен и Варна и многобройни участия в наши и чужди международни изложби. Талантът на младия автор се изявява веднага след следването му и носи сериозни творчески резултати. По-важен е обаче характерът на неговото проявление.

"Малки форми", "Куб", "Графика", "Сглобка", .Ппетка" - заглавията са лаконични, почти технически. Материалите са различни, но начинът, по койтоворбите "мелят" пространството, свежият, задълбочен поглед на автора във всяко отделно и различно решение на композиционния проблем издават вече зряло художническо мислене, което, отърсено от ненужни подробности и декоративни "хватки" (толкова характерни за много съвременни автори), сестреми към същността на нещата, към смисъла на самото действие скулптиране, изразяващо в най-добрите си примери същностните вибрации на материята и техния смисъл.

Точно тук виждам основния принос на работата на Николай Нинов - този лаконичен, елегантен, поливалентен минимализъм на скулпурната форма,която ни води умело и целенасочено към философското съдържание на творбата, към размисъл за основните стойности, обуславящи съществуването ни. Както пише авторът, той се стреми към "изкуство, близко до естеството на природата", което "въплъщава дълбоко и вярно изконните ритми на човека и космоса - това, което винаги е било предмет на търсенията на художника".

Николай Нинов е наистина търсещ художник. Това проличава във всяка негова творба. Това е негова характеристика и като университетски преподавател. Неговият контакт със студентите се основава на същите принципи, които характеризират и творчеството му, защото, както казва той, "архитектурата съвсем естествено може да бъде възприета като скулптурен образ". И тук логично акцентът е върху "естествения материал и неговата природна сила". Това кредо на младия творец достатъчно добре обуславя необходимостта от неговото присъствие във факултет .Архигекгура" на ВСУ. Смятам, че той достойно заема своето място сред преродавателския състав на факултета и доп ринася съществено за качеството на образованието в него.

Въз основа на всичко посочено до тук, както и пред вид потребностите на родната архитектура именно в настощя момент от високо образовани и професионално подготвени кадри по специалността, препоръчвам на енси ии да присъди на Николай Добриянов Нинов научното звание ,,доцент".

Проф. Владимир Иванов