Неща за нещата 2010

НЕЩА ЗА НЕЩАТА

 

НЕЩАТА НЕ СА ТОВА, КОЕТО БЯХА...

Обезцениха се стойностите.

Обезличиха се лицата.

Няма авторитети. Има имитации...

 

Потъвайки в неща, Нещата загубиха същността си. С лека ръка се заменят и изтриват възвеличени неща, за да дойдат на тяхно място други неща, които се абсолютизират и обожествяват само за да бъдат низвергнати на свой ред.

Изчезват Неща, изчезват знания и умения, изчезват ценности - всички те са били мислени вечни, а са се оказали временни и преходни.

Чистата полирана и боядисана повърхност символизира "тези така хубави неща", влезли в нас дълбоко и завладяващо до степен, че сме забравили и собствената си същност.

 

Въпреки че изглеждат нетрайни и мимолетни, Нещата сами по себе си се оказват вечни.  Понякога се срещаме с измамно хубави, гладки, перфектно полирани и оцветени неща, и ни трябват изконните сетива, за да усетим несъвместимостта на измисленото и наложеното с истината и същността. След време дървото ще се напука, ще отхвърли намесата и ще си върне своята природа - тленна, но включена във вечния кръговрат на живота, от който всички ние сме част.

Изкуството може за фиксира илюзията за моментност на вечността, да разкрие потенциала на Нещата да бъдат Неща въпреки всички неща, които се стремят да ги снижат, унищожат и развенчаят.

 

Това е визия на беглата вечност, на мимолетната безсмъртност, на безкрайната конкретност.

 

Николай Нинов  

Варна 2010