Моето изкуство

Съвременният свят е доминиран от идеите и практиките на глобализацията, урбанизацията, индустриализацията. Съвременните технологии господстват не само над битието, но и над съзнанието на човека - включително и в естетическия аспект на нещата. Все по-назад и все по-встрани остават естествените енергии и естествените материали. Като контрапункт на изкуствения свят се явява светът на изкуството. Но изкуство, близко до естеството на природата. Изкуство, което разкрива същността на материята и материала. Само по този начин то въплъщава дълбоко и вярно изконните ритми на човека и космоса около него - това, което винаги е било предмет на търсенията на художника.

Мащабите на природното около нас и в нас са над предела на възприемане и осъзнаване. Изкуството е този медиатор, който позволява на човека да се усети част от изначалното, извечното, безкрая. То е тази сила, завладяла твореца, която го доближава до необятното, която го връща в лоното на природното.

Отношенията природа-цивилизация, експонирани в екзистенциален, социален и дори в екологичен план, винаги са вълнували човека и твореца в мен.

Още от ранно детство се интересувам от естествените материали. Това влечение определи и избора ми на училището в Трявна, което завърших през 1992 г.

Във ВТУ "Св.св. Кирил и Методий" имах щастието да бъда в класа на проф. Константин Денев и с неговата деликатна подкрепа моите интереси намериха нови измерения в търсене на баланс между канона и експеримента, между класиката и личното откритие, между традицията и новаторството.

Стремя се към непрекъснато обновяване на формата в съчетанията на различните материали - камък, дърво, метал, дори пластмаса. Пиететът към естествения материал - най-вече дърво и камък, за мен  закономерно води до пресътворяване на същината му, като при това си позволявам да ползвам съвременни инструменти и технологии. За мен работата с естествените материали е като контрапункт на сурогатите, които ни владеят, на заместителите, които ни заобикалят, фалша, който се мъчи да подмени нашия естествен свят. Защото изкуственото не се проявява само в изкуството, но и в бита, то е вездесъщо и повсеместно. Дълбоко убеден съм, че важното в живота е естествеността, затова не само като концепция, но и като пластика се стремя към разкриване и подчертаване природата на материала.

В работата си с него се стремя към минимална редакция на същината му. С малко "побутване оттук-оттам" се получава образ, който не само не се бори със същността на природното, а го доразкрива и обогатява с човешко светоусещане за пантеистичната цялост на света. Познаването на природата, съчетано със стремеж към по-изчистена, съвременна естетика, води до стилизиране, разместване на акцентите, различие в подобието, богатство и разнообразие. И в малките, и в монументалните пластики водещи тенденции в моите работи са импровизацията и играта, преминаващи в аналитично открояване на отделните детайлни обеми и в овладяване цялостното композиционно внушение на творбата.

Това мое виждане, реализирано в художествената ми практика, намира приложение и в преподавателската ми работа, защото съм убеден, че младите хора се нуждаят от ориентиране към творческа интерпретация на естественото. Триизмерна по същина, архитектурата съвсем естествено може да бъде възприета като скулптурен образ. Целта е да се открие изкуството и в сградата с утилитарно приложение. Пластичната същност на архитектурата като форма, съдържание, материал и послание може да се подчертае, като в по-големите форми се бяга от усещането за изкуственост и скованост. Заобиколени сме със заместители на природното, които крещят своето отчуждение, материалите на съвременното строителство също внушават ерзац естественост - ламинати, плочки, пластмаса. Уча студентите си да търсят акцента върху естествения материал и да се се стремят да разкриват неговата природна сила. Съвременните технологии са достатъчно напреднали и могат да се справят с предизвикателството да се включи органично естественият материал в композицията, да се търси оригиналното в дизайна, в акцента, в пластично отношение да се разчупи скуката и еднообразието на модулните архитектурни цялости, които от десетилетия ни задушават. Защото природата е най-великият скулптор, архитект и творец въобще.

 

Николай Нинов